Кончето и Момчето (постмодърнето тексто минимале про царску педерцию та гъпотетичну хубаву)

26 января 2006, №36

Дядо Пешо имал едно юначно с жълти ботушки и с оскубана опашка. Момчето имало бяло конче със звезда на челото. Всяка вечер то ходело при кончето. Вечерта Момчето убило змията, преди да си легне, и останало живо и здраво.
— Добра среща, момци — рекъл им той.

Най-после дошло едно хубаво момиче. То стискало малко смет в една кърпа. То се изправило пред своя стопанин и рекло:
— Защо въздишаш, дядо Пешо? Горе главата! Аз видях кой отнесе подковата на нашия Марко.
Царските синове пребледнели. Момъкът си засукал ръкава, показал белега и запитал:
— Какви по-хубави дрехи от тия?
— Я се махай оттук, селяко! Я го извикай да дойде тук! — рекъл царят.
— Добра среща, — рекъл им Момъкът. — Наемам се хуй!

Вълкът повярвал, пооблизал се Момчето и заминал.

И като Момчето проточило шия, то клъвнало го и го глътнало. Тръгнал си, па му хрумнало на ум да се скрие в едно купище царевица, което било пред вратата. Мушнал се в купището и само опашката му останала отвън. Царят изпъдил Момчето.

В разгара на боя противниците нападнали царя и малко останало да го убият. След боя Момъкът препуснал кончето. Стигнал до блатото. Магарето стояло в тинята. Той съблякъл златните дрехи, привързал ги към седлото, изпратил кончето и яхнал пак магарето.

Братята го вързали и започнали да го спускат. Спускали го , спускали го, най-после той слязъл на дъното. Тъмен облак закрил звездите, а от него се спуснала халата, грабнала златната ябълка и докато големият син се усети, отлетяла.

…На третата година най-малкият син рекъл:
— Мале, този път аз ще вардя ябълката. Хууууй! Дай ми ножа!
— Кукуригууу! — изкукуригало петлето и запляскало с криле.
— Добра среща, — рекъл им Момъкът. — Наемам се хуй!

…Царят се стреснал и облещил очи:
— Кой смее да нарушава царския ми сън?
— Тоя мъж е мой съпруг. Името му е Блясък. Той ще е занапред ваш княз.
— Абе, аз защо ли се чудя?
— Който не е видял мене, не знае що е хубост.
— Какво хубаво нещо! Няма нищо по-хубаво от дъгата!
— Кукуригууу! Златна кака под корито скрита, черна кака — на кон язди! — продрал се пак петелът.
— Тази работа не е чиста! — решили сватбарите. — Я да видим кого водим хуй на царския син!

Като станал цар, момъкът нагрял трите косъма. Станал му много драго, че в царството му има такъв изкусен шивач. Дошло кончето. Той взел дрехите, пременил се и грейнал като слънце.

А на кончето направил широк обор.

Манифест (всё объясняющий)
Оглавление
Карта сайта
ЖЖ

Мы верим в скорость!

Будешь получать письма. Станешь наркоманом. Или наоборот, как захочешь.

(Сервис пока не работает)

Передай привет Марвину.